У дома свърши захарта...
То и в магазина няма!
Купих си саксия със шекерче.


А аз... дори не мога да скрия:
чорба от леща е моята вечеря,
която и кучето ми не ще да вкуси!


Все още стоят и тук, и таме
хиляди неприватизирани заводи...
Тевожно кряска поредният министър-председател!


Власт за един.
И ледено, черно робуване
от зори до мрак...  О, печал благородна!



Духна силен западен ветрец  -
размъти се водата в яза източен...
Хайде на лов за пияна риба, шокирани другари!



NB:  Ако някой от читателите все още не е разбрал, моите тристишия са пародия на хайкутата на великия японски поет Башо.  Авторът