Тук, на вторични суровини ще продам накрая
просешката ми, от 10 дни празна паница
и скъсаните си сандали с подметки от кашони...

На гроба ти, другарю Живков, за теб донесох
не на София ключа свещен и мъдър,
а едно ново одеяло и два чифта китайски чорапи...

Пируват в дните на национална криза... депутатите!
Уви  -  мътно е  ежедневието ми еднообразно!
Уви  -  все още не виждаме Светлина в тунела!

Повдига гордо своята мраморна брада Маркс  -
стене, че Комунизма още не е Реалност...
"О, кой те роди в този (Капиталистически) свят?!"

Всички липови цветчета на дървото откъснаха
циганчетата...  Откъде-накъде да знаят те,
че се държат по-зловещо и от торнадо?!

Всичко в света е адски бързотечно!
Нови пирамиди... Няма нови пирамиди...
Оръфана,  валидна спестовна книжка!

Клатушкайки селската ни дървена прота,
помита към нея нови и нови некролози...
дългоочакваната апокалиптична двехилядна година!

Пребоядисал е всичко в бяло утринният сняг!
Единствен ориентир за гостенина ми  -
черното ни куче Араб,  до входа застинало...