На гроба ти, другарю Живков, за теб донесох
не на София ключа свещен и мъдър,
а едно ново одеяло и два чифта китайски чорапи...



Никого повече по света няма да привлича!
Като че  ли завинаги умря Той  -
не ще помръдне и издигне ръст Комунизмът.



Стебла на цъфтящ налъм!
Падат,  падат сълзите ми с глух  звън...
А може би това са "плодовете на забравата"?



О, ако ти стиховете на Вапцаров не си забравил,
кажи на себе си когато отидеш да летуваш във Варна:
"Ето тук, на плажа, той е чул песента на машините!"...



Освети всички четири ъгълчета
на бекярската ми таванска стаичка,
влязлата изрусена проститутка!...